Nickolay Kotev, Anastassija Tasheva. A New researching contribution in area of diplomacy, policy and history. – in journal “Mezhdunarodni otnoshenija” (“International Relations”), Sofia, 2006, № 5-6, p.153-166.
НОВА ПРИДОБИВКА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА, ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИСТОРИЧЕСКАТА НАУКА
Николай Котев, Анастасия Ташева
Ние живеем във време, в което не може без информация. Време в което се пречупиха и се пречупват много от досегашните стереотипи на дипломатико-политически възприятия и исторически анализи, някои от които имат вековни корени. Често пъти и самото време определя информацията, от която се нуждаем.
От друга страна, настъпилите след края на студената война конфликти, обхванали региони, които преди това са били съкровищници на културата поради това, че на тяхна територия не са се водили бойни действия от края на Втората световна война и където се знаела реалната цена на книгата или друго изследване като информационен носител, нанесоха много силен удар върху културата не само на тези региони, но и на цяла Европа, и на другите континенти. Водените в продължение на едно десетилетие бойни действия на територията на Европа изтъниха културния пласт от материални и човешки ценности, на които залагат за бъдеще Европейският съюз и ООН.
Ето защо, от изключителна значение са опитите на последните руски правителства и най-вече на тези от периода на ръководенето на президента на Руската Федерация, Владимир Путин, да възстанови тази празнина, не само на територията на бившия СССР, а и да даде своето отражение и в държавите от Европа. Руските издателства поеха политика на т.нар. „второ затопляне”, като поднасят на читателите литературни, обществено-политически, дипломатически и други произведения, които помагат по-лесно да се осмислят процесите, настъпващи в света, с въвеждането на глобалната компютъризация. Общоизвестно е, че дори и най-модерният компютър с неговата информационна база не е в състояние да се сравни с подготовката на една добра книга. И това е важно да се знае, още повече, че самата книга е краен продукт на съдържанието на най-различни компютърни технологии. Не трябва да се забравя, че работата с реално отпечатените книги, позволяват да бъде извършен такъв анализ, който не може да бъде направен с подобна, въведена за използване в паметта на една компютърна система.
Представените по-долу книги от поредицата “Досие” (“Досье”) е един от първитe и при това доста успешни опити на Русия в годините на двата мандата на президента Вадимир Путин да се посочат и анализират някои от темите, на които до скоро не се обръщало нужното внимание. Днес, благодарение на издателската политика на московското издателство “Олма-пресс образование” и на санкт-петербургското издателство “Издателский дом “Нева” , ние имаме възможността да представим една голяма част от книгите от тази поредица, които се намират и на българския пазар.
Тематично поредицата може да бъде разделена на две части – първата (само “Досье”) включва книги по различни проблеми от историята, дипломацията, политиката, компютърните науки и т.н., а другата – (“Досье.Спецслужбы мира”) има много тясна насоченост и хронологично обхваща периода от началото на Втората световна война до наши дни. Тя анализира преди всичко историята или днешното състояние на някои от специалните служби в света – такива като тези на САЩ, хитлеристка Германия, Израел и др. Голямото достоинство на поредицата се състои в това, че разкрива и анализира до скоро закрити за изследване теми, като по такъв начин подчертава удивителния щрих на нашето време, (по точно при управлението на Владимир Путин) – настъпването на действителна „второ затопляне” и демократизацията на процесите, ставащи на територията на бившия СССР.
Не всички автори са руски, някои от книгите са изготвени под редакцията на американски или западноевропейски учени, но всички те са много известни, дори световни имена. Тази практика при изготвянето на поредици от книги, все още не е възприета у нас, в България.
От представените по-долу 27 книги (една от тях е двутомник), с най-малък тираж е книгата на И.Пыхалов “Спецслужбы США”, на В.Шеленберг “Вторжение 1940. Нацисткий план оккупации Великобритании” и на С.Г.Степаков “Спецназ России” – по 3000 екз., а с най-голям тираж е книгата на Виталий Аксенов “Дело о янтарной комнате” – 15 000 екз. Поредицата има прекрасно оформени корици, които органично покриват и визуално открояват съдържанието на всяка една от книгите. Те започват да се отпечатват още през 1999 г. и продължават да излизат и днес.
Представяме следните книги от поредицата:
А. Черницкий. “Как да се спаси заложник, или 25 знаменити освобождения”. 1
В емоционален и интригуващ маниер, книгата разказва за успешните и за провалилите се опити за освобождаването на взети заложници в целия свят през последните тридесет години. Очерците започват от случая със завземането от терористи от палестинската организация “Черния септември” на самолета на белгийската компания “Сабена”, нает от израелската компания “Ел-Ал” през 1968 г. и завършва с трагическите събития в московския мюзикъл “Норд-Ост” през 2002 г. Материалът е изготвен в хронологичен ред и читателят има възможност – от очерк към очерк да получи познания, опит за дейността на спецслужбите. Тук могат да бъдат намерени и някои формулирани правила, при което е възможно да се избегне похищението и да се оцелее в евентуален плен. Това приложение е изготвено в края на книгата във вид на отделни правила, онагледени със съответните примери.
В. Шестаков. “Терорът е световна война”.2
Анализиран е терминът “терор”, който в буквален превод от латински означава “ужас”. Думата за първи път се появила в политическия контекст по време на Великата френската революция и масовите убийства, станали тогава. В тези условия терорът още не е имал толкова масов характер. Едвам в края на ХХ век става ясно, че тероризмът е глобална заплаха за цивилизацията. В книгата се разлеждат следните проблеми – терористичните актове, които разтърсиха основите на Руската империя преди Октомврийската революция от 1917 г., първите терактове в Съветска Русия, държавният терор на Сталин, терорът в Кавказ, терорът в Близкия изток и в Южна Азия, урокът по анатомия на съвременния тероризъм (Бен Ладън), тактиката и стратегията на борбата с тероризма, а така също и тероризмът и развитието му в третото хилядолетие.
М. Фьодоров, Г.Фьодорова. “Цял живот конспирация. Историята на семейството от нелегали”. 3
Съпрузите Галина Иванова Фьодорова и Михаил Владимирович Фьодоров са служили във външното разузнаване повече от четиридесет години. Половината от този срок те са работили в нелегални условия в Западна Европа, изграждайки специализирана резидентура за свръзка. Ежедневно, незабелязано и настойчиво Фьодорови вършат опасна, внимателно прикривана от чужди очи, работа. След завършването на работата си в Западна Европа, те се завръщат през България в СССР. Книгата е документален разказ за разузнаването и шпионажа.
В.И.Хозиков. “Информационното оръжие”. 4
Книга за това, как е била изградена световната компютърна мрежа и за тези, които днес искат да я контролират. Нейните герои са специални агенти и виртуози-програмисти, генерали, мечтаещи за “чиста” война, а също и компютърни хулигани, на които Интернет е подарил илюзията за безнаказаност и позволение за всичко. Мястото на действието се променя със скоростта на светлината, а събитията винаги са непресказуеми. Електронният свят – това е и копие, и пародия на реалния свят, където лъжата прекарана през изкривеното пространство изведнъж може да се превърне в истина, а истината – в лъжа. Книгата съдържа много интересна хронологична таблица, в която са отбелязани основните събития в историята на информационните технологии.
Г.Л.Соболев. “Тайната на “немското злато”. 5
Издирванията на “немското злато” на болшевиките започват още през 1917 година, когато Временното правителство обвинява Ленин и другите лидери на болшевишката партия в “престъпни връзки” с Германия. От това време “немското злато” търсят разузнавачи и контраразузнавачи, политици и политолози, дипломати, журналисти и историци.
Авторът на книгата, като се стреми да отдели фактите от формиралите за много години митове и легенди, разглежда такива неясни и противоречив все още в изследователската литература проблеми като:
– взаимоотношенията на Ленин с Парвус и другите социал-демократи, работили за Германия;
– операцията по транспортирането на руските политемигранти начело с Ленин от Швейцария през Германия;
– финансовата помощ на Германия за болшевишкото правителство след 25 октомври 1917 година;
– ролята на френското разузнаване в търсенето на “германската следа”.
А.М.Белоногов. “МИД. Кремъл. Кувейтската криза”. 6
Представяната книга е първата в Русия подробна публикация за драматичните събития от близкото минало – окупацията на Кувейт от Ирак и операцията “Буря в пустинята”. Авторът, който е бил заместник-министър на външните работи на СССР, разказва като участник в събитията, за това как се е формирала и претворявала в живот съветската позиция във връзка с кризата, за перипетиите на Москва в различните международни преговори, за това защо независимо от всички усилия, не се е удало да бъде намерен мирен изход. За много от обстоятелствата, читателят ще може да узнае от книгата за първи път.
Н.А.Зенкович. “Новини от Кремъл, сър”. 7
Станалите в Русия през септември 1991 – декември 1993 година, събития, се описват в книгата като чужди виждания, така както те се възприети отстрани, извън страната. Думите “новини от Кремъл, сър” принуждавали високопоставените сътрудници на разузнавателните центрове и дипломатическите ведомства да се откъсват от най-важните дела и веднага да се заемат с постъпилите свежи съобщения… Много руски политици, сигурно не са и подозирали, какви оценки са получавали те и техните действия зад пределите на своето Отечество. Палитрата от личности е много широка и разноцветна – Елцин, Руцкой, Гайдар, Лужков, Бурбулис, Шахрай, Зюганов. В тази книга в една нова и неизвестна светлина е представен вече позабравения живот във висшите ешелони на властта в Русия.
Ол. Гриневски. “Сценарий за третата световна война. Как Израел едвам не стана нейна причина”. 8
Началото на 80-те години на ХХ век е един от най опасните периоди, ако не и най-опасният, в четиридесетгодишното противоборство между СССР и САЩ. Международната обстановка е нагорещена до предел, и за първи път след Краибската криза от 1958-1964 г., светът отново се оказва на ръба на световната война. Достатъчно била само една искра, един тласък или просто само една провокация… Авторът на книгата е непосредствен участник в описваните събития. Той е ръководил през тези години отдела за Близкия Изток в Министерството на външните работи на СССР. На базата на своите записи в личния си дневник, той разказва, как и защо се е случило това, какво ставало в Кремъл и в Белия дом, колко опасна е била ситуацията в региона на Близкия Изток, как са се взимали решенията в Москва и във Вашингтон.
В.П.Стародубов. “Супердържавите на ХХ век. Стратегическото противоборство”.9
Представителят на СССР в съветско-американската Постоянна консултативна комисия анализира и подробно описва пълната с драматизъм история на следвоенните съветско-американските военно-стратегически и дипломатически отношения. Благодарение на високия професионализъм на автора, на неговото лично участие в преговорите между двете страни, тази книга има жизнено звучене и се чете с интерес. В нея могат да се намерят отговори на важни въпроси – защо хората, чиито души още не са се успокоили след разрушителната и кръвопролитна Втора световна война, вместо да пазят съвместно завоювания с толкова жертви мир, мълчаливо се съгласяват с действията на своите правителства, вкарали ги в нова скъпоструваща битка, с опасни последствия. Как стана възможно да се предотврати прерастването на студената война в световно ядрено унищожение? И накрая, доколко студената война подпомогна разпадането на Съветския съюз?
А.В.Пъжиков, А.А.Данилов. “Раждането на свърхдържавата. 1945-1953 година”.10
Разглежда се най-важния етап от историята на съветското общество – периодът 1945-1953 година. Анализирайки различни аспекти на вътрешната и външна политика на СССР, авторите правят опит за комплексна оценка на следвоенното съветско общество. Изследването е изградено върху уникални архивни документи, много от които се въвеждат за първи път в научно обръщение. Широката база от източници позволява на авторите да уточнят цяла поредица от въпроси за международната политика на държавата, за функционирането на партийно-държавната власт, на идеологическата система, за т.нар. “проектиране” на съветската военна мощ и т.н.
Ю.И.Дроздов, В.И.Фартъшев. “Юрий Андропов и Владимир Путин. По пътя към възраждането”. 11
Книгата дава сериозни отговори на редица въпроси, сред които не на последно време за това как щеше да се развива СССР, ако Юрий Андропов беше успял в продължение на няколко години да прокара в живота на съветското общество своя нов курс? С този въпрос се заемат днес много руски и чужди изследователи. В последно време все по-често сравняват действията на Юрий Андропов и първите стъпки на Владимир Путин на поста му като президент на Руската федерация. Ще бъде ли той второ и при това подобрено издание на стила на управление на Юрий Андропов? Каква ще бъде програмата му за преустройството на държавата?
Л.П. Замойский. “НЛО. Те вече са тук…”.12
Извънземната цивилизация през последните десетилетия успява да обозначи своето незабележимо присъствие. Възможно е, да настъпва най-отговорния период от живота на човечеството, когато на жителите на Земята предстои да определят своето отношение към нарасналото влияние на фактора НЛО, а НЛО повече няма да се класифицират като “неиндентифицирани” обекти. Към тези изводи водят многобройните свидетелства, включително и разсекретените документи на американците, а също така и изводите и заключенията на руските специалисти. Ключева станала произвесената през 1977 година фраза на академик Александров: “Ние не можем повече да игнорираме съществуването на НЛО”. Какво търсят на Земята съществата от другата формация? Какво ще се случи с нас, след контакта с тях? Ще пречат ли “братята по разум” на излизането на човечеството в близкото и в далечното космическо пространство, или ще бъде постигнат консенсус? Какво представляват “гостите”, които е възможно да са се появявали в историята на човечеството? Авторът, който имал възможност да наблюдава НЛО-обект, се стреми да даде своите отговори и предлага да се вземат незабавни мерки недооценката на новия фактор да не доведе до катастрофални последствия за бъдещето на нашия свят.
А.Н. Борисов. “Специалният отдел на Империята. История на Задграничната агентура на руските спецслужби”.13
Книгата на известния петербургски журналист Борисов разказва за предреволюционното политическо издирване извън пределите на Русия. Авторът посочва сензационни факти за дейността на агентите от ІІІ Отделение и на Департамента на полицията в чужбина в продължение на целия ХІХ и началото на ХХ век. Изследването разказва за акциите и провокациите на спецслужбите на Руската империя в Европа и ни запознава с биографиите и дейността на ръководителите и секретните сътрудници на Задграничната агентура. За първи път е представена пълната история на Задграничната агентура на царската полиция. Всички събития се базират на документални материали. Макар че авторът се стреми да се придържа в рамките на историческата тема, книгата е актуална и днес, когато проблемите на политическия тероризъм и борбата с него е особенна остра.
Ю.Н.Тихонов. “Афганската война на Третия райх. НКВД срещу абвера”. 14
Тази книга е посветена на дейността на германското армейско разузнаване (Абвера) в Афганистан в годините на Втората световна война, а също така и на историята на борбата на пущунските племена срещу Великобритания. Като използува наскоро разсекретени документи от фондовете на Министерството на външните работи на СССР и на І управление на НКВД (външното разузнаване), авторът описва доста подробно и точно основните събития от “тайната война” в Афганистан и Британска Индия в годините на Втората световна война. Специално място в книгата е отделено на историята на сътрудничеството на специалните служби на Съветския съюз и Великобритания в тази средноазиатска държава.
Р.С.Красилников. “Новите кръстоносци. ЦРУ и перестройката”. 15
Документален разказ на сътрудника на службата за контрашпионаж на СССР и Руската федерация, за дейността на ЦРУ срещу СССР в сферите, засягащи държавната сигурност и националните интереси. В добре илюстрираната книга са намерили ярко и живо отражение конкретни престъпни деяния на завербуваните от ЦРУ агенти и на някои от професионалните начини на ФСБ по тяхното разобличаване. Има и приложения, в които са дадени 5 схеми, отразяващи графично структурите на разузнавателната общност на САЩ.
В.Шеленберг. “Нахлуването през 1940. Нацисткият план за окупацията на Великобритания”. 16
Материал, който е отпечатан в Германия през август 1940 г. под названието “Нахлуване 1940” и е един от най необикновенните документи, който е открит от съюзниците в Берлин в края на войната и засекретен до 2000 година. Справочникът е подготвен по заповед на висшето ръководство на Германия от специално подбрани от Гестапо интелектуалци, под ръководството на генерала от СС Валтер Шеленберг и, предназначен за бъдещата германска администрация в окупираната територия на Великобритания и за Абвера. Освен подробна информация за всичките страни от живота в Англия, в това число и на много точни сведения за дейността на британската разузнавателна общност, той съдържа и списък с кратки сведения за 28 880 англичани и бежанци от Европа, които са посочени от Гестапо за арест, и възможно за последващ растрел. Изданието на руски език е допълнено от “Въведение към руското издание”, подготвено от известния историк Е.Кулков, сътрудник на Центъра за световни войни и геополитика и, със статията на М.Токарев (специалист в областта на историята на спецслужбите) за опита при подготовката на разузнавателните органи на различните държави.
В.Аксьонов. “Любимият Музей на фюрера. Откраднатите съкровища”. 17
Разказва се за съкровенната мечта на Адолф Хитлер – да ощастливи немския народ, като му подари най-големия в историята на човечеството “Музей на всички народи”, който би надминал по своите експонати всички музеи в света. От книгата става ясно как именно се осъществявал този уникален проект (грабежът на художествените съкровищници в Европа) и какво точно се е случило с шедьоврите на Рембранд, Леонардо да Винчи, Кранах, Вермеер, Рафаело, Винсент Ван-Гог и др. Дават отговори и на такива въпроси като – къде са изчезнали съкровищата на семейството Ротшилд, както и короната на унгарските крале; защо обядът на президента на САЩ Хари Труман, посетил шефа на Гестапо Мюлер, е бил сервиран с чинии, имащи гербове на империатрица Екатерина ІІ и други.
В.Аксьонов. “Делото за Кехлибарената стая”. 18
Книга за невероятната, загадъчната и дори мистична история на знаменитата Кехлибарена стая от Царско село. В периода от 300 години, които ни отделят от първите крачки по нейното създаване, в съдбата на Кехлибарената стая са станали редица загадъчни събития, чиито участници са били пруските крале, руските императори, велики художници и архитекти, вождовете на Третия райх и съветски лидери, а също така и редица обикновени граждани. В изследването на известния руски режисьор са посочени общо взето всички версии за нейното местоположение, скрито от нацистките “естети”. Един любопитен факт – в един период от време (до 10 април 1945 г.), Кехлибарената стая се намирала в ловния замък “РАЙНХАРДСБРОН” около Гота, принадлежащ на херцог Кобург-Гота. За откриването и връщането и в Русия, е създаден от световната общественост и интелигенция “Комитет за честно отношение към руското искуство, което се оказало на Запад”, в който участват Барон, Марк Шагал, Жорж Сименон, Джеймс Олдридж и други. В книгата се разказва за това, че Кехлибарената стая е само част от грандиозен план на Адолф Хитлер; споменава се кой е човекът казал “Аз ще заплатя 500 000 долара на този, който намери Кехлибарената стая”; абяснява се защо Борис Елцин през 1991 година е казал “Аз знам, къде е Кехлибарената стая” и реакцията на това заявление и т.н.
В.В.Кузнецов. “По следите на царското злато”. 19
Още докато било живо царското семейство, имуществото му и средствата му са прехвърлени в чужбина, а останалите на територията на Руската империя “иззети” първоначално от Временното правителство на Керенски, а след извършването на октомврийския преврат от 1917 г., и от болшевиките. Временното правителство е по-либерално и разрешавало на царското семейство да използва своите сметки в тогавъшната Държавна банка. С идването на власт на болшевишката партия, всичко е изменено в по-лоша страна. Ръководството и е готово да завладее всичко, което притежава царското семейство, със силата на оръжието. Но колкото и голяма да е стойността на “иззетите” от съветските органи ценности и парични средства на царското семейство, и на територията на Русия, и в чужбина остава много голяма част от тях. В продължение на десетилетия държавните организации, а също и много частни лица, представящи се за спасили се от разстрела в Ипатиевския дом членове на царското правителство, претендират за това имущество и банкови сметки. Използвайки както руски, така и чужди източници, авторът на изследването се опитва (при това доста успешно), да проследи къде днес се намират тези съкровища.
Вл. Сироткин. “Златото на Русия в чужбина”.20
През последните години в Русия се пише и говори много за заемите от Международния валутен фонд от Световната банка, както и от Запада и Изтока (Япония) с цел преструктуриране на задълженията на бившия СССР. В същото време много рядко се говори за това, че Русия има в чужбина, така наречената царска собственост – недвижимо имущество оценявано на 300 милиарда долара и “царско злато” за 100 милиарда долара. Този факт създава цял комплекс от исторически, юридически, дипломатически и остри политически въпроси. Читателят ще намери отговорите на много от своите въпроси в предлаганата на неговото внимание книга, написана в жанра на историческо изследване и базираща се на малко известни или неизвестни за науката материали и документи. Книгата е съпроводена и с много подробни и интересни приложения, от които между другото е видно, че съветската собственост в България наброява 672 обекта.
В. Ставицкий (съставител). “Легионът “бялата смърт”.21
Сборникът информира в отделни научни студии и статии за дейността на руското контраразузнаване в началото на създаването на тоталния шпионаж (в края на ХІХ и началото на ХХ век); за тайната на смъртта на рейсфюрера от СС Хенрих Химлер след разгрома на нацистка Германия; за размяната на съветския разузнавач, полковник Рудолф Абел с американския пилот-шпионин Френсис Пауерс; за някои от секретите на тайнописа; за националистическите технологии на Третия райх и за плановете на японските милитаристи; за специалната мисия на генерал Ермолов в Централна Азия и в Средния Изток; за трагедията в пролива на Лаперуз през 1939 г., когато потъва съветския кораб “Индигирка” и загиват 700 души – затворници от Севвостлагер и други.
А.В. Маргелов, В.В. Маргелов. “Десантникът № 1 армейски генерал Маргелов”.22
Това е биографична книга за армейски генерал, герой на Съветския съюз, създател на съвременните Въздушно-десантни войски и командващ съветските ВДВ Василий Филипович Маргелов. В близо 650-страничната книга, читателите могат да намерят много неизвестни моменти, за това как се е творила историята на Великата Отечествена война, а така също са разказани много епизоди от бойните операции, в които е имал лично участие легендарният генерал Маргелов. Книгата е илюстрирана с много неизвестни фотографии, а също са добавени редица приложения и схеми на карти.
В.Степаков. “Спецназът на Русия”.23
Названието е условно, тъй като книгата е посветена на войските със специално предназначение на органите на държавната сигурност, на вътрешните работи, на Въоръжените сили и на Военноморския флот. В нея се разказва за героичния път на вътрешните и на въздушно-десантните войски, на подразделенията на армейския и морския спецназ. За хората, служили в тези формирования – командващите първите части на вътрешните войски Константин Валобуев и Василий Корнев, за разузнавачите-диверсанти Павел Судоплатов, Михаил Орлов, Михаил Филоненко; за знаменитите организатори на партизанските движения в Испания и Русия Хаджиумар Мамсуров и Иля Старинов, за подводничара Иван Прохватилов и за тези, които са стояли в началото на създаването на армейския спецназ – Владимир Бреславски, Иван Щолоков, Дмитрий Герасимов. Книгата е илюстрирана с много фотографии и различни приложения, включителна на различни щатове на диверсионни подразделения, действали в съветско афганистанската война 1979-1989 г.
И.В.Пъхалов. “Спецслужбите на САЩ”.24
В предлаганата на вниманието на читателите книга на петербургския изследовател Пъхалов за първи път в пълен обем се разказва за общността на спецслужбите на САЩ. Авторът не само разкрива историята на всички най-влиятелни организации и за тяхното финансиране (ЦРУ, ФБР, АНБ, РУМО, СС, УНР и други), но и посочва тяхната структура, биографиите на ръководителите и по-известните дейци. В книгата се дава информация за знаменити агенти, в това число и за тези които работили за ГРУ и КГБ, за използваната в САЩ разузнавателна техника и за действията на американския спецназ. Това е и първото в света уникално издание, от което читателят може да научи подробности за новата суперслужба – Управлението за вътрешна сигурност на САЩ, чиято задача се състои в борбата с тероризма.
А.Г.Михайлов, В.И.Томаровский. “Обвиняват се в шпионаж”.25
Суперлуксозното издание представлява сборник от очерци за хората, чиито съдби по най-драматичен начин са се вплели с дейността на спецслужбите в периода на Втората световна война и непосредствено след нея. На всички персонажи на тази книга: Рихард Зорге, неговата съпруга Екатерина Максимовна, на предателя Олег Пенковски, на Шило-Таврин, който бе получил задача да убие Сталин, – е било предявено обвинението в шпионаж. Книгата е написана на базата на архивните материали на бившия КГБ. Документите в приложението, озаглавено “Трофейни японски документи, касаещи дейността на Рихард Зорге и неговата група” в пълен обем се публикуват за първи път в Русия.
Ал.Колпакиди, Дм.Прохоров. “Делото Хансен. “Къртиците” в САЩ”.26
Делото на Роберт Филип Хансен (висш служител на ФБР, признал на 6 юли 2001 г., че е работил за каузата на съветското и по-късно на руското разузнаване) предизвика огромен интерес не само в САЩ и Русия, но и в цялия свят. При това всички се интересуват не толкова от тайните, които той предал на руското разузнаване, а към причините, които го принудили да работи за КГБ, СВР и ГРУ. Още повече, че по изявленията на бивши колеги на Хансен, той най-малкото би могъл да бъде заподозрян в предателство. Предателство или вярност към конституцията на САЩ? В новата книга на двамата руски автори, които вече са известни в света с редица публикации от историята на спецслужбите и на радикалните политически движения, е направен опит да бъдат открити причините. Но за да станат понятни основите на “делото Хансен”, което предизвикало огромен резонанс в САЩ, в новата книга се разказва за структурата на американското разузнавателно съобщество, а по-късно така също и за някои предишни случаи на вербуване на служители от АНБ, ФБР и ЦРУ от сътрудници на съветското, а по-късно и на руското външно разузнаване, работещо под дипломатическо прикритие. Има редица приложения, които се състоят от извадки от законите за американската общност, интервюта на американски и съветски разузнавачи, а така също и един уникален по своето съдържание списък на агентите на съветските спецслужби в САЩ от 30-те от 90-те години на ХХ век.
С.Г.Чуев “Спецслужбите на ІІІ Райх”.27
Първият книга от двутомника разказва за създаването и дейността на Абвера – основната разузнавателна служба на нацистка Германия. Авторът за първи път дава на читателя възможност да се запознае с операциите на съединението със специално назначение “Бранденбург 800” и полка “Курфюрст”, а също така и с украинските, естонските, грузинските и белоруски продразделения на хитлеристкия спезназ. Специално внимание е отделено на работата на немската разузнавателна служба в лагерите за военнопленници и дейността на военните комендатури. Втората книга разказва за историята на създаването и структурата на Главното управление за имперска сигурност РСХА. За първи път се прави подробно изследване на дейността на разузнавателно-диверсионното обединение “Цепелин”, подготвяло убийството на Й.В.Сталин, похищението на К.Рокосовски, взривяването на всички мостове през Волга, унищожаването на промишлените предприятия и заводи в Уралска област и други акции. В книгата са включени извадки от оперативните документи на органите за сигурност на СССР, библиографско-справочен материал и уникални фотографии.
В заключение трябва да се подчертае, че с това поредицата “Досье” не завършва. Независимо от малките неточности, които са допуснати, изследванията са рядко и полезно явление за дипломатическата, историческата и политическа наука. В края на 2006 и началото на 2007 г. предстоят да излезат от печат около десетина нови изследвания, които ще допълнят знанията ни за съветско-афганистанската война, за епохата на Ким Чен Ир в Северна Корея, за годините при преминаването на властта от Брежнев към Горбачов, за “горещото лято” на 1953 г. в Германия и т.н.
Литература:
1. Чернецкий, Ал. “Как спасти заложника или двадцать пять знаменитых освобождений”, М., 2003, 382 стр.
2. Шестаков, В. “Террор – мировая война”, М., 2003, 318 стр.
3. М.Федоров, Г. Федорова. “Вся жизнь конспирация. История семьи нелегалов”, М., 2002, 383 стр.
4. Хозиков, В.И. “Информационное оружие”, Санкт Петербург – Москва, 2003, 479 стр.
5. Соболев, Г. “Тайна “немецкого” золота”, Санкт Петербург – Москва, 2002, 479 стр.
6. Белоногов, Ал. “МИД. Кремль. Кувейтский кризис”, М., 2001, 415 стр.
7. Зенькович, Н.А. “Новости из Кремля, сэр”, М., 20011, 543 стр.
8. Гриневский, О.А. “Сценарий для третьей мировой войны. Как Израиль чуть не стал ее причиной”, М., 2002, 383 стр.
9. Стародубов, В.П. “Супердержавы ХХ века. Стратегическое противоборство”, М., 2001, 509 стр.
10. Пыжиков, А.В., Данилов, А.А. “Рождение сверхдержавы. 1945-1953 годы”, М., 2002, 319 стр.
11. Дроздов, Юр. И., Фартышев В.И. “Юрий Андропов и Владимир Путин. На пути к возрождению”, М., 2001, 350 стр.
12. Замойский, Л.В. “НЛО. Они уже здесь…”, М., 2003, 382 стр.
13. Борисов, А. “Особый отдел империи. История Заграничной агентуры российских спецслужб”, Санкт Петербург – Москва, 2001, 479 стр.
14. Тихонов, Ю.Н. “Афганская война третьего рейха. НКВД против абвера”, М., 2003, 383 стр.
15. Красильников, Р.С. “Новые крестоносцы. ЦРУ и перестройка”, М., 2003, 447 стр.
16. Шелленберг, В. “Вторжение 1940. Нацистский план оккупации Великобритании”, М., 2005, 503 стр.
17. Аксенов, В. “Любимый Музей фюрера. Украденные сокровища”, Санкт-Петербург – Москва, 2003, 319 стр.
18. Аксенов, В. “Дело о Янтарной комнате”, Санкт Петербург – Москва, 2000, 399 стр.
19. Кузнецов, В.В. “По следам царского золота”, Санкт-Петербург – Москва, 2003, 445 стр.
20. Сироткин, Вл. “Зарубежное золото России”, М., 1999, 464 стр
21. “Легион Белой смерти” (сост. В. Ставицкий), М., 2002, 382 стр.
22. Маргелов, А.В., Маргелов, В.В. “Десантник № 1 генерал армии Маргелов”, М., 2003, 638 стр.
23. Степаков, В. “Спецназ России”, Санкт Петербург – Москва, 2003, 383 стр.
24. Пыхалов, И.В. “Спецслужбы США”, СПб, 2003, 479 стр.
25. Михайлов, А.Г. Томаровский В.И. “Обвиняются в шпионаже”, М., 2004, 409 стр.
26. Колпакиди, Ал., Прохоров, Дм. “Дело Хансена. “Кроты” в США”, М., 2002, 383 стр.
27. Чуев, С.Г. “Спецслужбы ІІІ Рейха”, кн.І, СПб, 2003, 382 стр.;
A NEW RESEARCHING CONTRIBUTION IN AREA OF DIPLOMACY, POLICY AND HISTORY by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.
European Scientist 
Трябва да влезете, за да коментирате.