– VENEZUELA RELIES ON RUSSUAN WEAPONS


ВЕНЕЦУЕЛСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: ОПИТ ЗА РЕЦИПРОЧНО ВЛИЯНИЕ

Днес, десетилетия след завършването на периода на полярно противопоставяне в света, въоръжените сили на голяма част от държавите от НАТО се преориентират от подготовката към класическите войни („армии срещу армии”) към противопартизански войни. За това говори и реално настъпилото съкращаване на техния танков и артилерийски парк, на бойна авиация и кораби. Ако в Европа подобна преориентация започнала през последното десетилетие (за което повлияло най-вече характера на бойните действия в кръвопролитната война в Афганистан), то латиноамериканските армии са били винаги обучавани в подобен модел на водене на бойните действия. Но промяната в управлението в редица от южноамериканските държави и поемането на власта от лявонастроени ръководители (Бразилия, Уругвай, Аржентина, Еквадор, Венецуела) променил този възглед. Днес огромно значение се отдава на развитието на съвършенно нов тип въоръжени сили, които биха могли да водят класически войни, а не само да използват модела на противопартизански действия. И сред тях, най-ярко се открояват венецуелските ВС, които като че ли с десетилетия изпреварили военните концепции на другите държави от Латинска Америка. И най-голяма роля изиграло управлението на починалия безвременно легендарен герой и президент на Венецуела Уго Чавес, който показал пример за възхищение на други държави от континента. Както се изказал по-късно венецуелския сенатор Теодоро Петкофф (българин, yчастник в венецуелската гериля от 70-те години на ХХ век, автор на известната от това време книга „Социализъм за Венецуела?”), независимо от разногласията си с него, Чавес е „…човек със задълбочено, критично мислене и неговата независима политика може да спечели доверието на хората”.

01

Смъртта на президента Уго Чавес в началото на тази година не променила политиката, провеждана от него. Новият президент – Николас Мадуро се оказал достоен негов последовател, милеещ за напредъка на Венецуела и за запазването на така нервиращите САЩ, близки връзки с Руската федерация.

На 28 октомври 2013 г., два руски стратегически ракетоносача Ту-95МС, излетяли от базата около гр.Енгелс, прелетяли покрай югозападното крайбрежие на Северна Америка и се приземлили на венецуелска територия. В съобщението на прес-службата и информацията на Министерство на отбраната на РФ се съобщава, че „ракетоносачите прелетяли над акваториите на Карибско море и източната част на Тихия океан, покрай югозападното крайбрежие на североамериканския континент и направиха приземяване в Боливарианската Република Венецуела на летището Майкетия”. Двата стратегически бомбардировача Ту-95МС осигурявали радиовръзка в отдалечените райони между пунктовете за управление, задействувани за изпълнението на задачата. Те прелетяли повече от 10 хиляди километра, като продължителността на полета била около 13 часа, за да вземат участие в започналите военни учения на венецуелска територия. Това не са първите руски стратегически бомбардировачи, които се приземяват във Венецуела. Тези самолети, които са способни да носят крилати ракети с ядрени бойни глави, са участвували във военни учения на венецуелска територия още през 2008 г., когато бяха възникнали определени трудности в отношенията на Венецуела със САЩ.
Днес може да се каже, че Венецуела станала втората след Чили държава от Латинска Америка, която през последните години рязко увеличила своя потенциал за водене на класическа война. При това, за разлика от Чили, причините за това нарастване са очевидни и носят по-скоро идеологически характер.

02

Приемникът на легендарния Уго Чавес, на поста президент на Венецуела Николас Мадуро не смята да променя линията на обвързване на латиноамериканската държава с Русия. В случая, от особено важно значение е планирането на по-нататъшното укрепване на взаимоотношенията в областта на военно-техническото сътрудничество, предполагащо предаването на военни технологии и осигуряването на техническа помощ за въоръжените сили на тази южноамериканска държава. „Това е ключев въпрос, и през 2013 г. ние планираме да се придвижим по този фундаментален пункт, за да можем още повече да консолидираме нашия военен алианс с Русия”, – категорично подчертал Николас Мадуро по време на едно от последните заседания на междуправителствената комисия на високо ниво във Венецуела. По неговите думи, сътрудничеството между двете държави във военно-техническата сфера се развиват успешно. „Нашите специалисти ще приемат решения по договореността в частта за поддръжката, запасните части, техническата помощ и предаването на технологии на националните боливариански въоръжени сили”, – добавил президента.

03

Трябва да се подчертае, че още през 2010 г., Москва предоставила на Каракас кредит в размер на 2,2 милиарда долара, част от които се използувала за закупуването на руски въоръжения и военна техника. Във връзка с това, директорът на руския Център за анализ на световната търговия с оръжие (ЦАМТО) Игор Коротченко по-рано бе съобщил, че в периода от 2012 до 2015 г., в структурата на военния експорт на Русия, Венецуела ще застане на второ (след Индия) място с обем на продажби в размер на 3,2 милиарда долара. А ако се вземат предвид доставките в периода от 2004 до 2011 г. (около 3,5 милиарда долара), общия обем на руския военен експорт за Венецуела в края на декември 2012 г. е приблизително около 5,5 милиарда долара. Още през 2011 г. Венецуела уверено бе заела първото място сред импортьорите на руски сухопътни въоръжения. А те са разнообразни и никак не са малко. Първото нещо, бил подновен авиационния парк и стрелковото въоръжение на сухопътните подразделения.

04

По-точно били закупени 24 изтребителя Су-30МК2В, 100 хиляди автомата АК-103, повече от 40 многоцелеви вертолета Ми-17В-5, 10 ударни вертолета Ми-35М2, 3 тежки транспортни вертолета Ми-26Т2, вертолетни тренажори от няколко типа, 5 хиляди снайперски пушки „Драгунов”, ПЗРК „Игла”, 120-мм минохвърчки 2С12А „Сани” и друго въоръжение.
През септември 2009 г. тогавъшния президент на Венецуела Уго Чавес бе обявил за приемането на решение за създаването на първата в историята на Венецуела комплексна ешелонирана система за ПВО. По-късно в нейния състав влезли руските комплекси за ПВО на малка, средна и голяма далечина. Сухопътните войски на Венецуела получили 23-мм сдвоени зенитни установки ЗУ-23/30М1-4, които осигурявали ПВО на бригадите от Сухопътните войски. Освен зенитните установки, на въоръжение в сухопътните подразделения постъпили масово и ПЗРК „Игла-С”.
През 2012 г. успешно били реализирани големи доставки на бронирана техника, ракетно-артилерийско въоръжение и системи за ПВО. По-точно, през 2012 г. завършили доставките на средни танкове Т-72Б1В (общо в периода 2011-2012 г. са получени 92 единици), бойни машини на пехотата БМП-3М (общо в периода 2011-2012 г. са получени 120 единици), БТР-80А (общо в периода 2011-2012 г. са получени 120 единици), самоходни 120-мм минохвъргачки 2С23 „Нона-СВК” (общо в периода 2011-2012 г. са получени 24 единици), 122-мм БМ-21 „Град” (общо в периода 2011-2012 г. са получени 24 единици), 300-мм БМ-30 „Смерч” ” (общо в периода 2011-2012 г. са получени 18 единици), един дивизион ЗРК „Бук-М1-2“ в състав от 18 БМ, един ПБРК „Бал-Э“ в състав от четири БМ, един дивизион (по други данни два дивизиона) ЗРС С-300ВМ „Антей-2500“. През 2012 г. също така продължили и доставките на ЗРК С-125 „Печора-2М“.
През март 2013 г., венецуелските въоръжени сили получили поредната партида от самоходни гаубици 2С19 „Мста-С”, чиито доставки започнали още през 2012 г. По настоящем, те са на въоръжение в 415-а смесена артилерийска група на 41-ва бронетанкова бригада, в 431-ва самоходна артилерийска група и в 433-а смесена артилерийска група от 43-а артилерийска бригада на 4-а бронетанкова дивизия. От друга страна, ЗРК „Печора-2м” ще станат основното огнево средство в състава на Обединеното командване за военно-космическа отбрана (CADAI – Comando Aereo de Defensa Aeroespacial Integral), в чийто състав, би трябвало да влезат 5 новоформиращи се бригади за ПВО.
Освен разширяването на военно-техническото сътрудничество се развивали и други контакти между въоръжените сили на Руската федерация и Венецуела. Как се каза по-горе, през септември 2008 г. извършвайки без междинно кацане, във Венецуела на авиобазата „Либертадор” се приземили два руски стратегически бомбардировача Ту-160. Полетът продължил около 13 часа. Това бил първият в историята на Руската федерация случай на използване от самолети от състава на Далечната авиация на летище, разположено на територията на чужда държава. Във Венецуела самолетите изпълнили редица учебно-тренировъчни полети над неутралните води на Атлантическия океан и Карибското море. През ноември с.г., в пристанище Ла Гуайра пристигнал с неофициална визита отряд от кораби на руския Северен флот. Тогава се провели съвместни военно-морски учения „ВЕНРУС-2008”, в които взели участие следните руски кораби: тежкия атомен ракетен крайцер „Петр Великий”, големият противолодъчен кораб „Адмирал Чабаненко”, големия морски танкер „Иван Бубнов” и морския спасателен буксир СБ-406, а от венецуелска страна – единадесет кораба, в това число фрегатите „Сукре”, „Брион”, „Соублет” и осем самолета от военноморската авиация.
Днес, независимо от факта, че политическата ситуация във Венецуела е сравнително неопределена и не дотам прогнозируема, и продължава да зависи от редица икономически фактори, особено внимание се обръща отново върху сплотеността на въоръжените сили около лозунга „един народ – една армия”. Вземат се сериозни мерки за намаляване на напрежение и противопоставянето в обществото, което би могло да доведе до активизирането на въоръжените сили и нарушаването на единството им. Голяма част от днешния младши и среден офицерски състав произхожда от малкоосигурени преди това семейства, а от друга страна обаче, далеч не целия венецуелски генералитет приема социалистическите възгледи. И идването на власт на новия президент – Николас Мадуро, това довело веднага до смяната на военния министър в страната – през юли 2013 г. този пост бе поет от една от най-близките хора на покойния Уго Чавес, Кармен Мелендес, която замени предишния министър генерал Диего Молеро. Нещо повече, това е първата в историята на тази южноамериканска държава жена-адмирал. При представянето и, сегашния президент на Венецуела Николас Мадуро тържествено заявил: „Аз реших, че Министерството на отбраната за първи път в нашата история ще бъде оглавено от жена: Кармен Мелендес, войник на своето Отечество”. Мадуро също така назначил нови ръководители на стратегическото операционно командване на въоръжените сили, нови командващи на сухопътните войски и авиацията.
Днес, боливарианските въоръжени сили се намират под внимателния поглед на президента. Те продължават да се подлагат на нарастваща идеологизация чрез засилен контрол на всички нива от страна на властта и системно предприемане на чистки. Така Николас Мадуро успява да съхрани лоялността на военните и по такъв начин да си осигури силова поддръжка. Едно от неговите последни решения е повишаването на паричното доволствие за следващата – 2014 г., на 91 582 венецуелски военнослужещи. За тази цел във военни бюджет на Венецуела са отделени допълнително 735 милиона долара.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

00000

00001

00002

00003

Advertisements

Коментари са забранени.