– THE PRESIDENTS OF USA IN THE AMERICAN POLICY AND HISTORY


Nickolay G.Kotev,  Avrora G.Koteva (Nederland). – The Presidents of USA in the American policy and history – in journal “Mezhdunarodni otnoshenija” (“International Relations”), Sofia, 2002, № 3, p.91-106.

ПРЕЗИДЕНТИТЕ НА САЩ В АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА И ИСТОРИЯ

Николай Г.Котев, Аврора Г.Котева (Нидерландите)

Историята на държавния строй на САЩ като президентска република се формира от 213 години. За прогресса и разцвета на САЩ като държава, във всички нейни аспекти, работиха и дадоха живота си много хора, живели не само на територията на Северноамериканския континент. Историята на САЩ като република има много повратни моменти, свързани с написването, приемането и претворяването в реалност на идеите, заложени в текстовете на американските конституции – филаделфийската конституция от 17 септември 1787 г. (с десетте допълнения, подписани от 39 представители на 12 американски щата, на 15 декември 1791 г., известни още като „Бил за правата”), конституцията на Пенсилвания от 1776 г., конституцията на Ню Йорк от 1777 г., конституцията на Масачузетс от 1780 г., конституцията на Конфедерацията от 1861 г. при нейния президент Джеферсън Дейвис и други.1 Изборът на генерал Джордж Вашингтон за президент на САЩ на 30-и април 1789 г., постави началото на нов модел на държавно управление на територията на северноамериканския континент, което се разграничи от консерватизма на британската монархия и абсолютизма на руската корона, и прегърна идеите на френския републиканизъм.2 На тази основа, след дълго и противоречиво развитие, институцията на президентската власт с цялата си „многоетажност” и двувековна история, смело навлезе в ХХІ век.

Първият президент на САЩ генерал Джордж Вашингтон (1795 г.)

           Проблемът с анализа на президентската институция на САЩ е един твърде сложен и интересен въпрос. Противоречивостта и многовариантността на отговорите му се крие най-вече във факта, че представителите на тази специфична институция са работили и творили в различни периоди на световната и на военната, политическата, икономическата и културната история на САЩ. Може би най-доброто определение за същността на президентската институция и за работата на нейния механизъм е дадено от бившия държавен секретар на САЩ Дийн Ръск (при президента Линдън Джонсън), който в едно свое изказване подчертава, че „реалната структура на висшите ешелони на управлението, това не е онова, за което Вие четете в учебниците или как тя изглежда на схемите. Тя съвпада с това, как се разпределя доверието на президента”.3

      Грубо казано, правейки аналогии в исторически план с историята на другите държави суперсили, развитието на президентската институция зависи от това, на кого ще бъде подаден в определен момент „моливът на Арманд Хамър” (както той бе подарен на В.И.Улянов (Ленин).

Първата конституция на САЩ от 17 септември 1787 г.

      Най-много представители за президенти на САЩ са били издигани от американските граждани и спечелвани (по родните места на президентите) от следните щати: Вирджиния – 7 пъти, Охайо – 7 пъти, Тексас – 4 пъти, Масачузетс – 3 пъти, Джорджия – 2 пъти и от щатите Северна Каролина, Южна Каролина, Мисури, Илинойз, Пенсилвания, Южна Калифорния, Върмънт, Кентъки И Ню Хемпшир – по един път. Общо представителите на щатите, разположени в северната част на държавата са издигани на върха на президентската власт 22 пъти, представителите на щатите, разположени в „слънчевия пояс”* печелят изборите за президент 11 пъти, а средната ивица от разположените на територията на САЩ щати, печелят мандатите за президент на САЩ 10 пъти. В мандатно отношение, от четиридесет и тримата президенти на САЩ**, на върха на правителствената йерархия 13 успяват да ръководят държавата по два мандата, 29 – по един мандат и 1 – успява да бъде на върха на президентската институция само един месец от своя мандат. От тях 29 встъпват на върха на северноамериканската правителствена политическа пирамида в професионално отношение като юристи, 6 като военнослужещи от въоръжените сии на САЩ, 2 – с педагогическо образование, а професиите на минен инженер, представител на профсъюза „United States”, земемер, предприемач, философ-еклектик и фермер дават свои представители за по 1 мандат за президентския пост.4 В един от случаите (по време на Гражданската война от 1861-1865 г. – известна още в световната история като реставрацията на Юга) на върха на правителствената йерархия е имало едновременно двама самостоятелно действащи президенти – от страна на конфедерацията на Юга като президент в периода от 1861 г. до 1865 г. е бил издигнат Джеферсън Дейвис, а от страна на Северните щати в същия период е бил издигнат като 16-и президент на САЩ Ейбрахам Линкълн.5 Тук е уместно да се спомене, че повечето от президентите преди кандидатирането си за този най-висок пост са били професионални военни от въоръжените сили на САЩ, преминали военната си служба в различни по интензивност войни и въоръжени конфликти не само на американска територия, но и в чужбина. Често пъти, преди навлизането си в политическата надпревара за спечелването на мандата за президент, те преминават в запаса на въоръженитеи сили на САЩ, първоначално се заемат с адвокатска практика или с различни юридически услуги и, с времето подготвят самостоятелно различни политически, икономически и социални програми, нужни за участието в предизборните кампании. Сред най-известните американски военнослужещи, които застават начело на правителствената йерархия са генерал Джордж Вашингтон (осъществил обединяването и извоюването на независимостта на САЩ във войните на американския народ с Френската и Британската империя) и петзвездният генерал Дуайт Айзенхауер, осъществил редица успешни бойни операции на територията на африканския и европейския континент (включително и операцията „Овърлорд” в Нормандия***) в годините на Втората световна война.6 Този факт говори за високия коефициент на доверие, с който се ползват отслужилите възпитаници на различни северноамерикански военнообразователни училища, академии, учреждения и служби (често пъти разположени в различни точки на света), когато се дава пример за преминаване от военна към политическа кариера.

                                             Гражданската война в САЩ

      Върху развитието на интелектуалните и културни черти на самите президенти на САЩ, оказва влияние също и немаловажния  фактор, от коя социална група или община са представителите. Така например, върху политическата дейност на Теодор Рузвелт и по-специално върху неговата външнополитическа дейност („базираща се на обръщането на голяма  част от американската буржоазия към външните пазари”) през годините на престой в Белия дом, съществена роля оказва произходът му от средите на англо-холандската общност.7

      Върху промяната на гражданската активност в положителен смисъл от голямо значение е и увеличаването на населението (и на неговата активна част), осъществявана чрез емиграцията на граждани на държавите от други краища на света. Заедно с това, при избора на представители за президенти на САЩ съвсем осезателно се чувства влиянието на нивото на образователната система – така например, на границата на ХІХ и ХХ век, коефициентът на полученото образование в средните училища в количествено и качественно отношение до 15 годишна възраст, е най-висок в света.8 През ХХ век тази тенденция се променя. През 60-те години на ХХ век, по-нататъшното усъвършенствуване на американското общо образование се променя с „приличащо на истеричен стремеж” желание да се понижи академичното ниво на знания, за да може да се осигури по-голям и „открит” достъп до американските колежи.9 Друг немаловажен фактор, който оказва трайно влияние върху изборите за президент на САЩ е наличието на дългосрочна привързаност на американските избиратели към двете традиционно действащи партии в САЩ – Републиканската и Демократическата. Такъв модел на избори, неповлияни от различни кратковременни фактори са президентските избори от 1868 г., които спечели Улис Симпсън Грант (Хайрам Одисей Грант) – представител на Републиканската партия. По съвсем друг начин протича изборът за президент на САЩ от 1872 г. (след края на Франка-пруската война), когато за избора на Улис Симпсън Грант, като кандидат на републиканците оказват влияние различни кратковременни фактори, които имат съществен принос за резултатите от изборите.10   В други случаи, върху избора на представител за президент на САЩ оказва влияние и отношението към проблемите и задачите на определена война водена от САЩ (независимо дали това са бойни действия, „икономическа” война, конфликт за културна идентичност и т.н.). Такива са случаите с изборната кампания на бъдещия президент на Конфедерацията на Юга Джеферсън Дейвис, както и с изборната кампания на бъдещия президент генерал Дуайт Айзенхауер, който за да си осигури гласовете на гласоподавателите и техните семейства, дори посещава през 1952 г. подразделенията на американските войски на бойните полета по време на Корейската война. Тази постъпка на петзвездния генерал Дуайт Айзенхауер предизвиква огромното недоволство на тогавашния президент на САЩ и на неговия опонент – Хари Труман.11   В други случаи, войната издига за кандидати за президенти, личности, чиито възгледи напълно съответстват на духа на времето. Такъв е случаят и с избраният след края на Първата световна война президент на САЩ Хърбърт Хувър, който като поборник на теорията за „народния капитализъм” надделява в споровете за Белия дом чрез своите персонални човешки качества – склонност към филантропия, деловитост, предприемчивост и лансираната идея за ненамеса на държавата в работата на бизнеса. Но настъпилата икономическа криза в американското общество след края на Първата световна война, му изиграва лоша шега и президентското управление се превръща в политически банкрут за традиционните партии в САЩ, който се задълбочава при 30-ия президент на САЩ републиканеца Калвин Кулидж, и се превръща в икономически кошмар за нацията – крах на борсите, закриването на банките и другите финансови учреждения, разоряването на населението и понижаването на жизненото равнище на американците при представителя на Републиканската партия, 31-я президент на САЩ Хърбърт К. Хувър във „Великата депресия”.12   Важна роля в осъществяването на политическите амбиции на редица американски претенденти за президентския пост в САЩ изиграва и използването в политическите кампании на едно от основните вътрешнополитически правителствени ведомства, създадено през 20-те години на ХХ век – Федералното бюро за разследване (ФБР), с  неговия несменяем в продължение на десетилетия ръководител – Едгар Хувър. Тази практика да се използват подразделенията на ФБР често пъти за несвойствени или нелицеприятни за тях задачи, се засилва след убийството на президента на САК Джон Кенеди и последвалата вълна от политически убийства, в които загиват министърът на юстицията на САЩ Робърт Кенеди, борецът за граждански свободи Мартин Лутър Кинг и други.13 Използването на ФБР за подобни цели като че ли бе преустановено в периода 1971-1972 г. – т.е. в годините на президентството на Ричард Никсън. 14

      Представители на Републиканската партия са спечелвали 18 мандата  за президент на САЩ, а представители на Демократическата партия печелят 14 мандата, представители на демократическите републиканци – 4, безпартийни кандидати печелят 3 мандата, а представители на федералистите и на Американската партия печелят по един.15  Тук е уместно да се отбележи, че съвсем наскоро бе направено проучване за коефициентите на интелектуалното развитие на президентите на САЩ. Изследването е за 12 президента на САЩ, ръководели държавата след края на Втората световна война и има следния вид, построен в низходящ ред – Бил Клинтън – 182 точки, Джими Картър – 175, Джон Кенеди – 174, Ричард Никсън – 155, Франклин Рузвелт – 147, Хари Труман – 132, Линдън Джонсън – 126, Дуайт Айзенхауер – 122, Джералд Форд – 121, Роналд Рейгън – 105, Джордж Буш-старши – 98, Джордж Буш-младши – 91.16   Но този начинв на оценка на интелектуалните способности не би трябвало да се взема много насериозно, тъй като още през 1972 г. Постулатите и са критикувани в американската публикация „Доводи срещу тестовете IQ”, в която се подчертава, че отдавайки дан на своите по-интелектуално развити граждани, американското общество би могло да загуби утопичните идеали на равенството. Тук ключът на въпроса може би се крие в създадената нова общонационална система за финансирането на висшите учебни заведения, която поправя грешката на създателя на системата IQ Хенри Годард. По такъв начин стана възможно приемането на нови колежани, за да се избегнат „безполезното харчене на пари” и „загубата на таланти”, при младите представители на нацията, имащи по-нисък от 115 пункта IQ. Това позволи да се достигнат по-високите „руски стандарти” в системата на образованието. 17

      Върху избора на президент на САЩ, голямо влияние оказва и увеличаването на числеността на населението чрез нарастването на вълната на емиграция от други краища на света към Америка. Само за десет години (в периода 1900-1910 г.) населението на САЩ нараства от 76 млн. души до 92 млн. души (т.е. 21%), като само за първите едно и половина десетилетия на ХХ век, вълната от емигранти достига 14,5 млн. души, т.е. с 0,5 млн. Повече, от последните 40 години на ХIX век.18  През 1955 г. Населението на САЩ нараства на 165 млн. души, а през 2000 г. То вече е повече от 260 млн. души. Останалите в малцинството етнически американци (с американски родословен корен, имащи го още преди 1900 г.), вече не могат да се сравняват със стихията на гласоподаванията на натурализираните граждани при всеки пореден избор за президент на САЩ. Особено влияние оказват редица външнополитически и вътрешнополитически фактори – такива като високоинтензивните и нискоинтензивните вътрешни войни, конфликти и други трагични събития, а именно – Гражданската война он 1861-1865 г. и реконструкцията на Юга (в която загиват около 950 хиляди човека****); въстанието на американския флот от същия период; Краибската криза от 1958-1964 г. и финансирането на кубинските „контрас” при президента Джон Кенеди*****; борбата за граждански права на цветнокожото население начело с Мартин Лутър Кинг и политическата криза настъпила в американското общество след неговата смърт; аферата Уотъргейт от 1972 г. при президента Никсън******; аферата Иранконтрас от 1986 г.; трагичната загуба на единия от космическите кораби за многоцелево използване „Челинджър” през същата година (събития станали при президента Рейгън)******* и други.

     Върху настроенията на гласоподавателите също така оказват голямо влияние и редица други фактори, сред които немаловажен е този за сексуалния живот на претендента за пост – президент на САЩ. Много от политическите коментатори признават, че „сексуалното поведение на президента  не трябва да докосва избирателите и да се взема предвид като фактор в политическата война”, но все пак този въпрос не може да се отмине, „тъй като настроенията на американските избирпатели са подобни на махало и се колебаят от възмущение до опрощаване”. 19 В крайна сметка, голяма роля за достойното поведение на президента на САЩ има и неговата съпруга. Както споменава съпругата на Франклин Делано Рузвелт – Елеонорa „… никой не е способен да Ви причина болка, без Вашето съгласие за това”.20

      Голямо влияние върху развитието на президентската институция на САЩ оказва и развитието на редица световни и регионални конфликти в останалите региони на нашата планета – като Наполеоновите войни 1789-1815 г.; Кримската война срещу Руската империя 1853-1856 г.********; Франко-пруската война 18701871 г.; Първата световна война 1914-1918 г.; Втората световна война 1941-1945 г.; войната на ООН срещу Корея 1949-1953 г.*********; войните в Индокитай (на територията на Виетнам, Лаос и Камбоджа 1964-1975 г.**********); арабо-израелските войни (започвайки от 1956 г. до днес); развитието на въстанническите и терористическите движения в различни краища на света; различните военни операции на територията на Латинска Америка (войната за Фолклендските острови, нахлуването в Гранада, операциите в Панама и Хаити); разпадането на политическата структура на СССР и тази на Варшавския блок;  бойните действия на Многонационалните сили от антииракската коалиция и не на последно място – гражданската война, започнала на територията на Югославия, в която бяха дадени десетки хиляди невинни жертви.21

      Във войните, в които вземат участие и въоръжените сили на Америка, една от най-важните задачи в дейността на президентската институция на САЩ е прякото ръководене на въоръжените сили в протичащите динамични процеси на високоинтензивни и нискоинтензивни сблъсъци, както и на координацията на действията с останалите политически лидери – главнокомандващи на различните държави, в коалиции с различен брой съюзници или, общо в рамките на ООН, в чиито Съвет за сигурност САЩ имат след края на Втората световна война, по правото на един от победителите, постоянно място. Може би най-добра реакция на американски президент като върховен главнокомандващ по-отношение на проблема за войната е тази на Линдън Джонсън, който по време на бойните действия в Индокитай през 60-те години на ХХ век заяви: „…противникът трябва да знае, че той не може безнаказано да озлобява Съединените Щати. Той е длъжен да узнае, че агресията се изплаща”.22

                                               Трагедията на войната във Виетнам

      В процеса на ръководенето на външнополитическите и вътрешнополитическите процеси, президентът на САЩ се опира на своеобразна нова надконгресна и надсенатска върхушка на държавно управление (известна в науката като президентски свърхкабинет) – това са четирите институции, създадени след края на Втората световна война и имаща голямо влияние в американското общество, а именно: Съветът за национална сигурност (създаден от президента Труман през лятото на 1947 г.), Съветът по въпросите на изпълнителната власт (създаден от президента Никсън през април 1969 г.), Съветът по икономическа политика (създаден от президента Никсън през декември 1972 г.) и Административното и бюджетното управление. По такъв начин, разширеният апарат на Белия дом, намиращ се под ръководството на президента обхваща всичките четири главни направления на държавно управление – външна политика, въоръжените сили, вътрешните дела и икономиката. 23

      Голяма е и ролята на президентските указания при изготвянето на американските становища в международни документи по правата на човека. След епохата на макартизма, като своеобразна реакция в американското общество се появяват редица научни изследвания, изучаващи специфичността на проблемите на недоволствата на американското население, на различните граждански бунтове в градовете, студентските кампуси и затворите на различните щати и т.н.24 Тук е уместно да се добави, че защитата на американската култура и влияние по този парлив за световната общественост въпрос, са едни от естествените, първостепенни и адекватни на световната история задачи, на които обръща внимание всеки законно избран президент на САЩ, при посещенията си в която и да е точка на нашата планета, независимо по какъв повод се намира там.

      В 213 годишната политическата история на САЩ, разположеният „териториално” във Вашингтон********** управляващ президентски механизъм (първоначално той е бил в Ню Йорк, а след това във Филаделфия), избиран от еднонационално, но с различен произход, етнос и религия население, винаги се е стараел да бъде представен като наследник на най-добрите образци от класическата атомистична, неоатомистична и идеалистическа древногръцка и антична римска култура, риторика, политика, история и философия (на представители като Анаксагор, Платон, Софокъл и др.), както и на тези от европейския Ренесанс – Джон Лок, Денис Дидро, Шарл Монтескьо, Жан Жак Русо и други. 25 Този факт говори, че в своите икономчески, социални и политически търсения на най-добър път на развитие и на по-нататъшен прогрес, както в рамките на САЩ, така и в рамките на различните междудържавни обединения с политически, културен или военен характер – ООН, ЮНЕСКО, НАТО, СЕАТО, СЕНТО, АНЗЮС, ОАД и т.н., президентската институция в САЩ винаги се опирала на европейската логика и начин на мислене, което и помага в негласните политико-философски двубои с азиатските, африканските и южноамериканските традиции на ръководене на политически и държавни формирования и, във воденето на специфична северноамериканска вътрешна и външна политика. За това говори и бившият президент на САЩ Ричард Никсън в своите спомени.26

              Старт на космическата совалка  „Колумбия“. 12 април 1981 г.

      Едновременно с това, особено в последните десетилетия на отминалия ХХ-ти век (в годините на президентските мандати на Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши, Бил Клинтън) в САЩ възниква силен тласък на демократизационните процеси, дължащ се на въвеждането на редица прогресивни технологии, на научни новости, на динамиката на прогресивното развитие на различните транснационални корпорации, концерни и компании, въвеждащи софтуерните продукти на Microsoft, Sun Microsystems, Norton, Getronics, Oracle и др., или модерните технологии на IBM, Compaq, Apple, Macintosh, Dell и др., разширяващи социалните, икономически, философски, политически и други познания на обикновения гражданин на САЩ, възпитан в най-добрите пуритански традиции. Всъщност както посочва американският юрист Лоурънс Фридмън, в американското общество технологията се оказа в положение не само на велик законодател, но и на велик „изравнител”.27   Гражданите на САЩ в двувековната история на държавата, преживяха две световни войни, няколко световни икономически кризи, довели американските борси и учреждения до финансова катастрофа, преживяха също така и редица известни и неизвестни локални войни с американско участие. Не на последно място на дневен ред бяха поставени въпросите за разрастването на конфликтите на расова, религиозна, политическа и социална основа. Като възникнала на нова, все още неусвоена територия, тази „млада демократична република” (чиито първи президенти Джордж Вашингтон, Джон Адамс и Томас Джеферсон подкрепят преди всичко идеите на френския републиканизъм, като по такъв начин се противопоставят на британските монархически традиции, които все още по редица причини били силни на територията на северноамериканския континент), успя да се пребори с хилядолетния опит на Европа, Африка и Азия, а дори в някои случаи в последствие и се разграничи от икономическите тези и теории на представителите на старите европейски култури – такива като Маркс, Енгелс, Ленин и др., налагащи в творчеството си автоматически негативизъм когато става дума за капитал като субстанция понятна на всеки човек. („Imet Каpitaletz – eto horosho!”) През 60-те и 70-те години на ХХ век голямо влияние върху идейните концепции на американското философско течение на новите леви (new lefts) изиграват разбиранията на радица собствени и чужди философи или политически лидери от различни краища на света – такива като американците Херберт Маркузе и Райт Милс, французите Режи Дебре, Жан Пол Сартър, Франц Фанон, Кон Бендит, германицът Руди Дучке, австриеца Роже Гароди и други. 28

IMG_0001

IMG

        БЕЛЕЖКИ

1. Morris, R.B. The Origin and Framing of the American Constitution – в: Revue Internationale d`Histoire Militaire, № 69, Washington, D.C., 1990, p.41-60.

2. Яковлев, Н. „Вашингтон”, Москва, 1973, с.340-342; Тук е уместно да се отбележи, че за появата и за създаването на практическото гражданско законодателство на САЩ, голяма роля (ако не и главна) изиграва „пуританската ортодоксия на Америка” – виж: Бурстин, Д.Дж., „Американцы: колониальный опыт” (под общата редакция и с коментарите на В.Т.Олейник), М. 1993, с.31.

3. Корнилов, Ю., Шишкин, Г., „Кто правит Америкой”, Москва, 1986, с.64-65.

*  Така нареченият “слънчев пояс”, днес обхваща 15 американски щата, разположени на юг от 37-и паралел. Днес, те доставят най-нови разработки на оръжейни системи за Пентагона, ориентират се изключително във военния бизнес и се придържат към дести възгледи при избора си на представител за президент на САЩ. – Виж: Александрович, Г., „Милитаризация мышления” – в сп.”Звезда”, № 4, апрель 1982, с.167-168.

** В заглавието на книгата на Юрген Хайдекинг “Американские президенты: 41 исторический портрет от Джордж Вашингтон до Билла Клинтона”, за периода от 1789 г. до 2001 г. погрешно е отбелязано, че става дума за 41 исторически портрети на президентите на САЩ, започвайки от Джордж Вашингтон и завършвайки с Бил Клинтън. В действителност това е период, в който на политическата сцена са действали 43 президента, ако за такъв бъде приет и президентът на Конфедерацията Джеферсън Дейвис (от 1861 до 1865 г.).

4. „Американские президенты: 41 исторический портрет от Джорджа Вашингтона до Билла Клинтона.(под редакцията на Юрген Хайдекинг)”, Ростов-на-Дону, 1997, с.619-627; Много от нужните сведения за политикао-историческото развитие на всеки от президентите на САЩ, за техните помощници или за времето в което са живели, работили и творили, могат да бъдат открити в архивите на съответните американски университети, архивохранилища, библиотеки, печатни и електронни издания в САЩ, такива като „Queens Public Library”, “Texas A&M University, Milton S.Eisenhower Library и др. Виж: Clark, M., “Cultural Treasures of Internet”,New Jersey, 1997, p.129, 190, 250 и др.

5. Маль, К. „Гражданская война в США 1861-1865. Развитие военного искусства и военной техники”, Минск-Москва, 2000, с.18-20.

*** За бойните операции на Дуайт Айзенхауер виж по-подробно  Irving, D., Rommel: The Trial of the Fox”, London, 1999; Ryan C., “The Londest Day. June 6, 1944”, London,1999; Toland, J., “The Battle of the Bulge”, London, 1998; Ryan, C., “The Last Battle”, London, 1999; D-DAY: eyewithess, видеофилм, DD872 Video 1994, London; D-DAY: HEROES, видеофилм, Rainbow Productions, DD2565 London Video 1998; D-DAY: THE SECRET WAR, видеофилм, Rainbow Productions, DD2566 London Video 1998 и др.

6. Виж по-подробно: Эйзенхауер, Д., „Крестовый поход в Европу”, Смоленск, 2000; Амбороз, Ст., „Эйзенхауер. Солдат и президент”, М., 1993; Иванов, Р., „Генерал в Белом Доме”, Смоленск, 2000 и др.

7. „Выдающиеся политики” (автор-съставител И.С. Филинкова), Минск, 1999, с.302, 315.

8. Сп.”Труд”, С., 1901, с.364.

9. Бурстин, Д.Дж., „Американцы: демократический опыт” (под редакцията и с коментарите на В.Т.Олейник), Москва, 1993, с.739.

10. „Количественные методы в советской и американской историографии. Материалы советско-американских симпозиумов в г. Балтиморе, 1979 г. и г.Таллине”, (Под ред. на И.Д.Ковальченко и В.А.Тишков), 1981 г., М., 1983, с.316-317.

11. „Аrmy and Navy Journal. Gazette of the Regular and Volunteer Forces”,Washington, D.C., December 20, 1952.

12. Селигмен, Б., „Сильные миры сего: бизнес и бизнесмены в американской истории”, М., 1976, с.337-338; „Американские президенты: 41 исторический портрет от Джорджа Вашингтона до Билла Клинтона.(под редакцията на Юрген Хайдекинг)”, Ростов-на-Дону, 1997, с.398;

13. „Покушение, или убийство по политическим мотивам”, (Съставител и авт. Встъпителна статия В.Т.Волский), Минск, 1993, с.405-431; Иванов, Р., „Мафия в США”, Смоленск, 2000, с.407.

14. Саммерс, Эн., „Империя” ФБР: мифы, тайны, интриги”, Смоленск, 2001, с.468.

15. „Американские президенты: 41 исторический портрет от Джорджа Вашингтона до Билла Клинтона.(под редакцията на Юрген Хайдекинг)”, Ростов-на-Дону, 1997, с.398;

16. В-к „Советская Белоруссия”, № 229-230 (21226-21227) от 14 август 2001 г.

17. Бурстин, Д.Дж., пос. съч., с. 283-287.

17. „История США”, том второй, (1877-1918 гг.), М., 1985, с.184-185.

**** По данни на Кирил Мал, техният брой е 650 хиляди души – това са повече жертви, отколкото са дали американските войски и американските експедиционни корпуси по време на Първата и Втората световни, Корейската и Виетнамската войни взети заедно. – виж: Маль, К. „Гражданская война в США 1861-1865. Развитие военного искусства и военной техники”, Минск-Москва, 2000, с.3.

***** Виж по-подробно книгата на Ал.Фурсенко и Т.Нафтали „Адская игра. Секретная история Карибского кризиса 1958-1964 гг.”, Москва, 1999, с.211-214.

****** Никсон, Р., „На арене. Воспоминания о победах, поражениях и возрождении”, М., 1992 г. с.

******* Рейган Р., „Жизнь по-американски”, М., 1992, с.465-538.

19. Хэгуд, У.О., „Президенты и их женщины”, Смоленск, 1998, с.374,379.

20. Кови, Ст.Р., „7 навыков лидера”, Минск, 1996, с.86.

******** Дружеската насоченост на политиката на руската дипломация, впоследствие изключително помогна на САЩ по време на Гражданската война между Юга и Севера, когато Великобритания и Франция бяха решили да се намесят в нея. Предупреждението на ръководителя на на руската дипломация княз Александър Горчаков, в което се казва че Русия е срещу разцепването на САЩ, поддържа дружески отношения със САЩ и се отказва от съвместно излизане с Великобритания и Франция, отрезвява британските и френските политици за по-нататъшни действия на американския континент. – Виж: „Кримската война” (съставител и предисловие С.Семанов), Москва, 1999, с.532-535.

********* Chang-Il Ohn “The Korean War of 1950-1953. U.S. Joint Chiefs of Staff and U.S. Strategy” – в: Revue Internationale d`Histoire Militaire, № 70, Seoul, 1988, p.211-241; Южнокорейският автор погрешно определя началото на войната в 1950 г. Войските на САЩ действително са изведени от територията на Южна Корея през 1949 г., но с помощта на САЩ режимът на Ли Сън Ман провежда редица предварителни армейски операции срещу територията на Северна Корея, като най-голямата от тях е Кесонската операция от 25 юли 1949 г. Виж: в „История на США”, том 4 (1945-1980), М., 1987, с.123-125; От друга страна за развитието на китайско-американските взаимоотношения виж по-подробно статиите на Мао Дзе Дун „Довиждане Легтън Стюарт” от 18 август 1949 г., „Защо е необходимо да се обсъди Бялата книга” от 28 август 1949 г., „Амистад” или агресия?” от 30 август 1949 г. и „Банкрутът на идеалистическата концеипция на историята” от 16 септември 1949 г. – в: Obras escogidas de Mao-Tse-Tung”, Tomo IV, Peking, 1963, p.449-476.

********** “Внезапность в операциях вооруженных сил США” (под редакцията на М.М.Кирьян), М., 1982, с.275-317.

21. Виж по-подробно: „Малая война: организация и тактика боевых действий малых подразделений” (съставител и редактор А.Е.Тарас), Минск, 2000, с.457-476; „Современный терроризм: анализ основных направлений” (под общата редакция на А.Е.Тарас), Минск, 2000, с.13-57, 152-169, 230-319; „Секреты психологической войны. Цели, задачи, методы, формы, опыт” (под общата редакция на А.Е.Тарас), Минск, 1999, с.377-408; Крстановић, Ж., „Геноцидом против срба (1992-1994)”, Београд, 1995; Васильева, Н. и В.Гаврилов „Балканский тупик?… (Историческая судьба Югославии в ХХ веке), Москва, 2000, с.356, 371, 383 и др.

 *********** На територията на САЩ има над 900 населени места, които носят названието Вашингтон.

22. Фишер, Р., Юри У. „Путь к согласию, или переговоры без поражения”, Хокен, П., „Тайна успеха”, Минск, 1995, с.69.

23. Генри, Э., „Незримое правительство США” – в сп.”Звезда”, июнь, 6, 1982, с.180.

24. „Международные документы по правам человека”, Франкфурт-на-Майне, 1990, с.5-127.

25. За развитието на образователната система на територията на САЩ и запазването на традициите в днешни дни виж по-подр. Аскольдова, С.М., „Формирование высшей школы США (от колониальных колледжей до первого университета штата)” – „Американский ежегодник 1981”, Москва, 1981, с.93-117; Аскольдова С.М., „Реформа высшего образования США в середине ХІХ век” – в „Американский ежегодник 1983”, Москва, 1983, с.108-130.

26. Никсон, Р., пос. съч., с.339-350. В своите спомени, президентът на САЩ напомня, че „историята на нашата страна и нашето правителство доказва, че идеите нещо значат в историята… B широкия смисъл, философията притежава ключа към разбирането на самите нас и на бъдещето на нашата страна в света”. Виж: Никсон, Р., пос. съч., с.340.

27. Фридмэн, Л., „Введение в американское право”, М., 1993, с.20.

28. Виж статиите на Б.Аптекер и А.Дейвис „Кто такой политический заключенный?” и на А.Дейвис „О роли негритянских женщин в борьбе с рабством” – в „Современная прогрессивная философская и социологическая мысль в США” (под обща редакцията на В.В.Мшвениерадзе и А.Г.Мисливченко), Москва, 1977, с.78-111.

29.  Marcuse, H., “La tolerancia represiva” – в: Pensamiento Critico, № 24, La Habana, enero 1969, p.212-239; Marcuse, H., “Max Weber: racionalidad y capitalism” –  в: Pensamiento Critico, № 20, La Habana, 1968, p.146-164; Debray, R., “Notas sobre Gramsci”, – в: Pensamiento Critico, № 37,  La Habana, febrero 1970, p.129-134; Dutschke, R.,”Las contradicciones del capitalism tardio, los estudiantes antiautoritarios y su relacion con el Tercer Mundo” – в: Pensamiento Critico, № 21,  La Habana,  1968, p.67-147; Sartre, J.P., „El intelectual frente a la revolucion”, в: Pensamiento Critico, № 21, La Habana, 1968, p.191-205; Frank, A.G., “Sociologia del desarrollo y subdesarrollo de la sociologia” – в: Pensamiento Critico, № 22,  La Habana,  1968, p.192-227 и др.

30. Юлина, Н.С., „Буржоазные идеологические течения в США”, М., 1971, с.38.

Creative Commons License
THE PRESIDENTS OF USA IN THE AMERICAN POLICY AND HISTORY by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG

IMG_0002

IMG

IMG_0002

IMG_0003

IMG

IMG_0002

IMG

IMG_0001

IMG_0001

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

IMG_0002

IMG_0001

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s